Аз съм мечтател и идеалист. Ние българите имаме особена връзка с род и родина. Най-горещото ми желание е да предам тази здрава връзка на децата, за да имат силен корен и семейство, основа и опора. Така изникна идеята за етнолагерите “Край огнището” и работилниците за занаяти. Чрез тях връщаме обратно на децата знанието за великата ни история, която им принадлежи, а те самите са тези, които ще продължат величието и силата на род и родина, на памет и всички ценности, съхранили българското през вековете!
Безплатно посещение
Детската работилница за занаяти е нещо повече от просто работилничка. Чрез нея се стараем да дадем на децата възможност да се докоснат до старите ни традиции – като грънчарство, шевици и още – но и до изкуството. Знаете ли, че децата при нас дори не усещат как вплитаме историята в заниманията ни и учат неусетно? Има и един бонус: чрез упражнението на ръцете и пръстите, тренирането на фината моторика, се упражнява и този център в мозъка, който отговаря за речта!Подарявам на твоето дете едно посещение при нас – да седнем заедно, да творим, да учим и да изграждаме сила, мъдрост, знание, смелост и увереност.
Детски работилнички в града! Тук ние с помощта на различни занаятчии и хора на изкуството преобръщаме света на децата като ги накараме да усетят красивото с очи и сърце, да го преобразят по свое виждане, да изваят своят малък, но богат свят.Същевременно ще се докоснат до традиционните ни занаяти и изкуства, онези, които нашите баби и дядовци са използвали ежедневно, за да направят бита си и трудовия си живот по-лесен и удобен, но и много красив – винаги когато е било възможно.Българинът е творец, заобиколен от толкова красота, той я пресъздава в шевиците, в извивките на делвите, в майсторството на коларя или ножаря. А българката е била винаги гиздава, трудолюбива и отдадена на семейството си, много сръчна и умела, втъкавала е нишката на живота в своя чеиз.Разказваме на децата за нашите обичаи, нрави и огромно духовно богатство. Децата ще развият качества и умения, свързани с фината моторика, но и своето въображение.Ако искаш да научиш повече за детските работилнички, пиши ми!
С етнолагери “Край огнището” даваме на родителите на деца от 7 – 12 г алтернатива за една запомняща се и променяща децата седмица на село!Подаряваме си живот на чист въздух, естествена и спокойна среда, природа и исторически дадености, с добротата и човечността на хората от село, които можем да намерим извън големите градове. Но също и пълноценно и не егоистично общуване, което прави децата по-зрели, уверени и самостоятелни.Избираме занимания, свързани с българските обичаи, традиции и история. Творим шевици, глинени съдове и фигури, месим хляб и го наричаме, правим си здравословна храна.Децата учат, докато усещат и преживяват! Израстват, докато разговарят. Стават по-силни като се сприятеляват, получават увереност, че са ценени и имат безброй прекрасни качества.Всяка вечер разказваме на децата за някой обичай или четем приказки за ханове, царе и царици, за самодиви и русалки, и то не къде, а край огнището, за да усетят връзката си със своите корени и принадлежността и значимостта си като техни продължители. И играем – малки и големи, заедно, без да се съревноваваме. Ние даваме на децата възможност да са свободни, но и отговорни, да уважават, за да бъдат уважавани, да творят, за да знаят силата си! Пиши ми тук и попитай за детските етнолагери!
Аз вярвам, че истинското учене се случва извън класната стая – там, където можеш да помиришеш миналото, да се докоснеш до места, истории, предмети. Да си припомним думите на дядо Вазов: „Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат и чуден свят.”И така, докосвайки се до нашите старини, до малките калдъръмени улички, дървени или каменни къщи, устояли на времето, точно както нашия дълбок български корен, ние слагаме в сърцето си хилядолетната любов на предците си и дишаме по-леко, и ставаме по-силни.Вярвате ли, че когато се заобграждаме от красота, самите ние се променяме? С децата наблюдаваме нашата изумителна природа и нейните обитатели – сини езера, вековни гори, величествени планини и бистри реки, плодородни почви и безкрайно много животинки, извори и герои от народните предания.Нашите деди са почитали и са се страхували от природата, уважавали са всяко дърво и всяка билка, дали са име и са придали значение на всяка част от околният им свят, живеели са в хармония с природата, с паметта и повелята на народа си!Ако ти е станало интересно, свържи се с мен ето тук!