Дигитални портрети

Паола Минеков

Художник

Как се става художник? Рисувам от малка. Родителите ми са хора на изкуството, приятелите им бяха художници и аз се навъртах покрай тях. Баща ми е един от най-известните български скулптори и ми е бил учител в гимназията, както естествено и вкъщи. Може би бях около 9 годишна, когато започнах уроци по рисуване, за да се подготвя за прием в художествената гимназия. По-късно продължих в Институт Авни в Израел и Академията Вилем де Конинг в Ротердам, Нидерландия. В България образованието в ранна възраст е много практически насочено и дава много добра база в техническо отношение. В академията в Холандия беше обратното, там технически реално нямаше никакво образование, основната част от образованието беше да бъдем подготвени да се справяме с различни ситуации и предизвикателства, да можем да се самообразоваме сами. Комбинацията от тези два тотално различни начина на обучение ми е помогнала да създам собствено мнение, стил и мислене, както и да не се затруднявам технически с неща като пропорции и преспектива.Основните ми колекции кръжат около темите „балерини“, „цирк“, „града“. Харесва ми идеята да преваплатя движението и енергията на танцьорите и акробатите в рисунка, която да не изглежда статична. Възхитително е, че те са физически здрави и силни атлети, а изглеждат толкова грациозни, елегантни и леки в танца.А градовете като сюжет идват от там, че аз съм градско момиче. Винали ми е била интересна урбанистичната среда, промените на архитектурата през вековете, които ни разказват за нравите и вкуса на хората, за това как повечето големи градове и центрове са строени около вода, защото водата е живот, за енергията на много хора на едно място, бърз живот, трафик, движение, от срещи с хора от различни култури до миризми на храни от различни държави.В града се чувствам у дома си.