Кратка гневна история на модерното училище (2ра част)

„В първите десетилетия на 20-ти век малка група от известни академични учени под символичното водачество на Джон Дюи (John Dewey) и Едуард Торндайк (Edward Thorndike) от Колумбийския Учителски Колеж, Елууд Къбърли (Elwood Cubberley) от Станфордския университет и още няколко други, заедно със своите корпоративни и финансови съюзници като Дж. П. Морган (JP Morgan), Винсент Астор (Vincent Astor), Комодор Уитни (Commodore Whitney), Андрю Карнеги (Andrew Carnegie) и Джон Д Рокфелер (John D Rockefeller) решава да подчини държавното училищно обучение на нуждите на бизнеса и политическата върхушка, така както е направено почти век по-рано в Прусия.

Този проект има и по-възвишена мисия. Мисия, която да завладее въображението на мечтателите и да им запали кръвта. Училището трябва да послужи като инструмент за управление на еволюцията като създаде предварителните условия за планово размножаване. Както казва Торндайк – и ако помните Торндайк е създателят на това, което наричаме психология на образованието – та според незабравимите думи на Торндайк това трябва да бъде направено бързо преди новите индустриални маси, цитирам, „да вземат нещата в свои ръце“.

В крайна сметка щели да бъдат използвани стандартизирани тестове за селектиране на тези, които са годни да се размножават и да работят, от тези, които са негодни. Заради своите традиции обаче, населението на Америка не било много податливо на експерименти.

Въпреки това благодарение на помощта и интересите на различни международни бизнес хора, група от академични социални инженери успява да посети Китай в първите три десетилетия на 20-ти век… Някой наистина трябва да направи филм за това, което ще ви разкажа сега, и да поживее там, както Джон Дюи е живял две години в следреволюционен Китай.

В Китай тези мъже могат да тестват педагогически теории върху послушно и объркано население, което съвсем наскоро е загубило своята древна форма на управление. Важни училищни директори вземат участие в тази работа, въпреки че широката общественост не знае нищо за това до ден днешен.

Искам да чуете какво пише д-р Х. П. Уилсън, главен директор на училищата в Топека, в книгата си, която абсолютно никой не е чел и не би искал да прочете. Тя се нарича Мотивация за работа в училище и я е написал през 1916 г. Заради този един параграф агонията да прочета цялата книга си заслужаваше. „Въвеждането на американското училище в Ориента наруши 40-вековна традиция. То ни даде нов Китай и нова Япония и си върши работата в Турция и Филипините. Училищата са в положение да определят посоката на прогреса. Китайската революция беше вдъхновена от Запада и финансирана от Запада, точно както скоро щеше да се случи и с Руската революция, и постави тази нация в положение на разпад, което е благоприятно за лабораторни тестове на педагогически техники за промяна на съзнанието. От тази закваска избуя китайската практика за следене, изградена върху древната традиция на оценка на характера, но в модернизиран и бюрократизиран вариант. В Китай се нарича “данген”. Това е непрекъснато обновявано през целия живот на човека досие, което съдържа цялата лична история на ученика от раждането през училището и през целия живот. Данген представлява пълно отхвърляне на личната тайна и днес никой в Китай не може да работи без данген. В средата на 1960-те в училищата се извършват предварителни дейности за американски данген като информационни база данни започват да складират лична информация за отделните деца.

Нова класа експерти като Ралф Тайлър от Фондация Карнеги започват да настояват за събиране на данни и обединяването им в компютърен код, за да се подобри обмяната с другите бази данни. До 1971 г. психолози на заплата от правителството и частни фондации оправдават подмолното събиране на данни от децата като морално право на институциите.“

Сега искам отново да ви върна малко по-назад. В периода 1896 – 1920 г малък брой могъщи индустриалци заедно с техните частни фондации спонсорират университетски администратори, експерти и политици от Камарата на представителите като изхарчват повече пари за масово принудително училище от правителството. Наистина Андрю Карнеги и Джон Д Рокфелер заедно изхарчват повече пари от правителството! В периода 1900 – 1920 г. по този подмолен начин е създадена система за модерно училищно обучение без обществено участие.

Няма да ви обвиня, ако сте малко изненадани от тези данни. И моят издател беше доста изненадан от тях, когато показах, че са верни чрез документите от фондациите Карнеги и Рокфелер. Естествено има и други, но тези са основните играчи. Те не пожелаха да ги отпечатат. Но са написани и са публично достъпни. Казват, че не искат разправии.

Ако искате да знаете какви са мотивите за този проект, трябва само да прочетете първото изявление на Общообразователния Борд на Рокфелер, издадено през 1906 г. Ще ви прочета първия параграф и ви гарантирам, че е съвършено невероятен и ако имате деца, той трябва да е толкова смразяващ, колкото каквото и да сте чували напоследък.

„В нашите мечти хората се предават с пълна покорност на нашите оформящи ръце. Настоящите образователни обичаи за обучение в интелект и характер избледняват в умовете им и, невъзпрепятствани от традицията, ние налагаме нашата собствена воля върху благодарно и отзивчиво стадо.“

Можете ли да повярвате, че хора са написали това и са го отпечатали?

“Няма да се опитваме да превърнем тези хора или което и да е от децата им във философи или хора на знанието, или хора на науката. Няма да отгледаме от тях автори, възпитатели, поети и писатели. Няма да търсим хора на изкуството, художници, музиканти, адвокати, лекари, проповедници, политици или държавници. От всички тях имаме предостатъчно. Задачата е проста – ние ще организираме децата и ще ги научим по перфектен начин на нещата, които техните бащи и майки правят по неперфектен начин.“

Истинската цел на модерното училищно обучение е обявена от Едуард Рос от Университета на Уисконсин в същата година, в която е написано това. Рос като цяло се счита за един от тримата основатели на дисциплината на 20-ти век наречена социология и в книга откровено наречена „Социален контрол“ Рос пише, ще цитирам директно, „В ход са планове за замяна на семейството, църквата и общността с пропаганда, обучение (има предвид училищно обучение), и масмедии“. Хората, информира той читателите си, „са просто малки гъвкави парчета тесто“.

Друг вътрешен човек на модерното училищно обучение Х. Х. Годард – председател на отдела по психология в Принстън – нарича държавното училище през 1920 г, цитирам, „перфектна организация от кошерен тип“, край на цитата. Годард пише, че стардартизираното тестване ще накара долните класи да се изправят срещу своята биологична долнокачественост, все едно да си сложат шапката на глупака. С времето това ще ги обезсърчи да се размножават.

До 1971 г. американското министерство на образованието, вече дълбоко отдадено на идеята да получи достъп до личния живот и мислите на децата, осигурява на корпорация РАНД договори за 7 тома от т. нар. изследвания на агенти на промяната. С федерално финансиране е стартирано обучение на Агенти на промяната под шапката на Акта за образование и професионално развитие. Скоро се появява ръководство за иновации в образованието, създадено от агентите на промяната. Дават се грантове на колежи за обучението на агенти на промяната, като междувременно още шест РАНД ръководства се разпечатват и разпращат към курсовете за обучение на учители.

През 1989 г. главен директор от Средноконтинентална Регионална Образователна Лаборатория казва на 50 американски губернатори, които са се събрали за годишна среща в Канзас Сити, следното, това е директен цитат, без да е променена и дума: „Това, което се случва, е тотална промяна на научната общност и специално въвеждането на ценностите на германските изследователски университети в Америка в края на 19-ти век прикри следите от случващото се. Това, което мислят по традиция американските колежи за своята работа, е, че целта им е преподаване и научаване, израстване на интелекта на всеки студент. Но това не е начинът, по който работи германската система. Германският изследователски университет работи в пряка услуга на корпорации и политическата държава, използвайки студенти, които си плащат за правото да даряват безплатно своите услуги заедно с платените професионални преподаватели. Когато студент демонстрира, че е обучен адекватно и е лоялен, германската система резервира работни места и професионални разрешителни за верните абсолвенти. Чикагският Университет, Станфорд, Джонс Хопкинс, Колумбийският Учителски Колеж, МТИ и Корнел, всички колежи, издържани от големи индустриалци заедно с държавното университетско движение, представено от училища като Мичиган, Уисконсин или Щат Охайо, се присъединяват заедно със старите аристократични американски колежи като Йейл и Дармът, които са знаменосците на английската социално-класова теория, към идеята за осигуряване на нова и дръзка цел за богатите – да се стремят не само да харчат парите си, не само към големи партита, но към овладяване на тайните на еволюцията и насочване на обществото към управлявана научна утопия.

Никога нямаше да попадна на тази информация, която изрових, ако миналата година не бях помолен от Института Катон (Cato Institute) да говоря на конференция в Сан Франциско наречена Конференция по Биономика. На тази конференция имаше толкова много споменавания на еволюцията, че си казах – каква е тази глупост биономика? И започнах да проучвам и да ровя и попаднах на тази информация и сега ще я получите. Но вие и аз, а и хората на конференцията по биономика явно сме единствените хора, които знаят това.

Университетът на Индиана дава добра картина на стратегията, разработвана извън рамките на незначителния дебат, проведен в пресата. До 1900 г. в Университета на Индиана съществува специална дисциплина само за елитни студенти, специално подбрани от президента на колежа, който е създател и преподавател на курса. Той се нарича Биономика и се занимава с въпросите защо и как да се създаде нова еволюционна управляваща класа.

Президентът на колежа е известно име в американската колежанска история. Името му е Дейвид Стар Джордан (David Starr Jordan). Джордан се справя толкова добре, че скоро е поканен да се присъедини към висшата лига на университетското съществуване. Отправена му е покана от железопътния магнат Лийлънд Станфорд (Leland Stanford) и Джордан става първият президент на университета Станфорд, където остава 30 години.

Но какво общо, бихте казали, има това с училищното обучение? Биономиката е директно свързана с принудителното училищно обучение. Когато напуска Индиана, Джордан взема със себе си в Станфорд своето най-добро протеже в Биономиката, 24-годишният Елууд Къбърли (Elwood Cubberley) и съвсем скоро Къбърли е произведен в декан на обучението на учители в Станфорд. След две десетилетия той вече е ръководител на синдикат, който контролира позициите в училищната администрация между двата бряга. Той е най-влиятелният училищен ръководител в Америка в 20-ти век. Той също така е официалният историк на американското училище. Всички митове, които сте чули, идват от книгата на Къбърли История на американското образование (The History of Education), която в продължение на 50 години е господстващият учебник в институциите за обучение на учители.

Има ли биономиката някакъв ефект върху живота в щата Индиана, където толкова много синове на важни семейства са учили теорията и за контролирано размножаване и елиминиране на непригодните? Отговорът е да. Първото официално законодателство, което прави насилственото стерилизиране от държавата законно, е прието в щата Индиана и прилагането му става закон след известния тестов случай във Върховния съд от 1927 г. Бък срещу Бел. В него Оливър Уендъл Холмс пише мнението на мнозинството, позволявайки стерилизирането на 17 годишната Кери Бък, за да я предпази от раждането на изродено потомство. Това беше цитат от решението на Върховния съд. 20 години по-късно по време на процеса срещу германските доктори в Нюрнберг след Втората Световна Война, нацистките лекари свидетелстват, че прецедентите, които са следвали са били главно американски и името, което са използвали за насилственото стерилизиране е било процедурата Индиана. Да кажем, че този биономичен дух е заразил училищата, е същото като да кажем, че птиците летят. След като знаеш, че е там, принципът е лесен за проследяване. Ще проследя малко за вас, за да разберете, че можете много лесно да добавяте компоненти към тази следа като само четете пресата и гледате телевизия.

През 1922 г. книгата на Уолтър Липман (Walter Lippmann) Обществено мнение (Public Opinion) иска сериозни ограничения в обществените обсъждания. Това са думи на Липман: В светлината на огромния брой слабоумни американци, казва Липман, старият идеал за пряка демокрация е лудост.

Тази тема за научно контролирано размножаване се свързва по сложен начин с германския идеал за научно общество, управлявано от експерти и британската държавна религия и политическо общество, че самият Бог е разпределил социалните класи, за да се създаде някакво дарвинистко кастово училищно обучение.“

Прекъсвам за момент лекцията на Джон Тейлър Гато, за да вмъкна следното – Може би си мислите „За какво контролирано размножаване става въпрос тук? Няма такова нещо, това е делириум!“ Ще ви кажа – огледайте се в храните, дрехите, препаратите за почистване, козметиката на обикновения човек. В медикаментите и регулярните инжекции на обикновения човек. Те съдържат впечатляваща палитра от стерилизиращи съставки. Или не сте забелязали, че клиниките за репродуктивно здраве стават все по-пълни? И че пропагандата за „пренаселеността на Земята“ е в пълен ход? Намаляването на простолюдието върви в пълен ход и да, ние сме простолюдието. Повече по темата за отровните съставки в храните, можете да видите тук, за козметиката тук, за отровния текстил и строителство тук.

„Невидими експерти манипулират високопоставени учители и училищни администратори и всичко това за добруването на най-добрия размножителен материал. През 1928 г. Едуард Бернайс (Edward L Bernays), любимият племенник на Зигмунд Фройд, който е създателят на професията, която днес наричаме връзки с обществеността, казва в книгата си Формиране на общественото мнение (Crystallizing Public Opinion), че цитирам: В днешно време невидима сила контролира всеки аспект от живота на американците. Демокрацията, казва Бернайс, е само параван за умело манипулиране и трикове, които новите науки за умствено манипулиране могат да предоставят на политиците срещу съответната цена.

До 1944 г. отказът от естествени права се разпространява във всеки ъгъл на академичния живот в Америка. Всеки научен работник, който очаква някакви пари от фондации, корпорации или правителството, играе по свирката на научното управление. През 1961 г. германската концепция за политическата държава като отечество изниква в речта при встъпване в длъжност на Джон Ф Кенеди, в която слушателите му са поучавани: Не питай какво може да направи за теб държавата ти, а какво можеш да направиш ти за нея.

А през 1995 г. списание Тайм, мисля че беше в брой от февруари, поучава читателите си във водеща статия, че, цитирам: Демокрацията е в най-лош интерес за националните цели. Съвременният свят е твърде сложен, за да се позволи на мъжете и жените от улицата да се бъркат в управлението му.

Тайната вече е наяве. Оригиналният идеал на Американската общност е отхвърлен от неговите пазители. През същата година част от методологията, използвана за постигане на това отхвърляне, е извадена наяве в дълъг документален филм. Името му е Фабрикуване на съгласие (Manufacturing Consent). Той е за кариерата на легендарния професор от МТИ (Масачузетски Технологичен Институт) Ноам Чомски, най-големият учен лингвистик в света, макар че интересите му нямат нищо общо с лингвистиката от поне 20 години. Във филма Чомски потвърждава нарастващото подозрение, че новините, които чувате, се контролират изкъсо. Той показва, че всички новини, изливащи се от масовите канали са под насоките на 23 световни корпорации, които бълват пропаганда от всички страни за всеки проблем, като по този начин ограничават въображението на хората, винаги когато има засегнати важни интереси. Училището е важна брънка от поточна линия за създаване на утопичен свят. Има само едно важно евгенично ограничение при идването на тази училищна утопия. Тя не е предназначена за всички, а най-много за 20% от съществуващото население.

През 1996 г. от университета Джонс Хопкинс дойдоха смразяващи данни за потвърждение на това. Ще цитирам от доклада на Хопкинс: Американската икономика се е разрастнала неимоверно от средата на 1960-те досега, но реалните разполагаеми заплати на работниците не са по-високи отколкото преди 30 години. Покупателната способност на работеща двойка през 1995 г. след вземане под внимание на инфлацията е същата като тази на един работещ мъж 90 години по-рано. Този стръмен упадък на общия просперитет на американците принуждава двамата родители да излязат от вкъщи и предава децата им в менажирания свят на детските градини и дългото училище.

И въпреки че всички сме облъчвани непрестанно от един век, че увеличаване на обхвата на училището ще доведе до по-равномерно разпределение на богатствата, се случва точно обратното. През 1998 г. богатствата са с 250% по-концентрирани, отколкото са били през 1898 г.

Не искам да съм подстрекател, но изглежда, че държавното училище е направило хората по-тъпи, а не по-умни, направило е семействата по-слаби, а не по-силни. Една истинска училищна реформа би трябвало да отхвърли могъща форма на умствено програмиране, която е имплантирана в продължение на цял век. В една или друга степен ние всички сме индоктринирани по различни начини, че американският експеримент, който обещаваше на обикновените хора суверенитет над собствения им живот, е бил недоразвит и детински.

Реална училищна реформа ще трябва да разбие вярването, заучено в училище и подсилено от медиите, че обикновените хора са твърде глупави, твърде безотговорни, твърде инфантилни, за да им се вярва да се грижат за себе си.

Когато на децата се позволява да дивеят в училище и да затъпяват, този отровен урок се прехвърля вкъщи за останалите от нас ден след ден. Всички сме го преживявали и не е чудно че всички го вярваме. Предпоставките за научно училищно обучение изглеждат невъзможни за оспорване. Толкова силно са демонстрирани от формата на принудително училище, която корпорациите и федералното правителство ни наложиха преди век. В крайна сметка защо безнадеждно невежи хора трябва да бъдат оставяни да вземат решения, дори интимни лични решения като как да си отгледат децата? На разположение са сертифицирани експерти, които знаят безкрайно повече от всеки за всичко. По този начин протестантската реформация, чиито най-гениален продукт е Америка, беше изхвърлена на боклука, защото ако изобщо има някаква основа за протестантската реформация, това е декларацията на Лутър: Всеки човек е свой собствен свещеник.

Джеферсън и Мадисън трябва да са били луди да искат от нас да се доверим на обикновените хора. За да имаме по-добри училища, които да служат на семействата и общностите, вместо да ги задушават, трябва да разбием определени предположения. Трябва напълно да се откажем от идеята, че всъщност съществува такова социологическа реалност като масов човек, освен в умовете на тези, които имат полза от подобно вярване. Трябва да вярваме това, което ни казват нашите пръстови отпечатъци и интуиция , че няма двама души, които да са еднакви, че никой не може да бъде точно описан с числа и графики. Опитът да направите това създава безкрайна верига от бъдещи ядове.

Трябва да приемем, че фантасмагория като научната педагогика е невъзможна, защото всеки човек има лична и единствена съдба! Трябва да оттеглим вярата си от училището и корпоративните експерти и да се държим така все едно тези принципи са верни, както правят над 1 милион семейства на домашно обучение в тази страна.

Трябва да се събудим и да признаем, че знанието е много далеч от мъдростта, че всеки човек има право да живее според собственото си виждане. И ако начинът, по който хората решават да живеят и отглеждат децата си, означава катастрофа за глобалните корпорации, а със сигурност начинът на живот на амишите е такъв, че ако твърде много хора го възприемат, това ще означава катастрофа, то този избор трябва да бъде уважен, защото е защитен от закона, който определя Америка – документите за основаването.

Крайно време е да си спомним за какво беше нужна Америка на човечеството. Брилянтният диалектически баланс, който създадоха основателите ни, е единственият начин да се задържи властта слаба и небалансирана. И двете власти – официалната власт и обществената власт.

Обществената воля разбива тиранията на правителството, докато правителството задържа обществената тирания по отношение на правата на малцинствата. Тази постоянна конфронтация, тази невъзможна за спечелване война между два несъвършени колективни принципа – силово правителство и хулиганско обществено мнение – винаги ще води до свобода за тези, които я искат.

В патовата ситуация свободата избягва, стига несъгласието да продължава. Единственият начин Америка да се провали, е чрез насилственото съгласие, което е продукт на твърде много училищно обучение от грешния вид.

Америка е основана на несъгласието, на правенето на нещата по наш собствен начин. Тя все още е единственото място на света, където човек може публично да се противопостави на властта, без да бъде пребит, убит или сериозно заплашен заради това действие в израз на свободна воля.

Върховният съд на САЩ написа относно случай с изгорено знаме, че единственото истинско доказателство за свобода е правото да се разграничиш от неща, които са в сърцето на съществуващия ред, и съдът беше напълно прав.

Това е истинският стандарт. Нека да ударим това нещо в сърцето и да вземем обратно децата си от инженерите на управлението.“

На всички, които сега си казват „Ама това е за Америка, при нас е друго“, препоръчвам статията на Петър Порумбачанов за историята на българските училища и тяхното използване като инструмент на държавата – част 1 и част 2