Автор: Теди Димитрова от House of Light (Къщичката)
Хора, само преди няколко години всяко наше пътуване изглеждаше така: Две големи пазарски чанти се товареха с:
И още и още. За удоволствието на пътниците.
Историята накратко – вече не пътуваме така. Хляб с брашно от хлебарки не ядем. Боклуците на химическо-вкусовата промишленост също. Салами, готова кайма – също не. Ако искате да разберете защо, вижте тук, тук и тук за начало.
Продължаваме да сме големи любители на пътуванията, навъртаме добър километраж на година.
Вижте моя списък с неща, които с времето започнахме да правим, за да не ядем гадости на почивка.
Първият път беше по неволя. Оттам нататък кракът ни повече не стъпи в хотел. В AirBNB е широко – винаги има кухня с мивка, печка и хладилник. Винаги има спални за всички и хем сме заедно, хем не се налага да си ходим по главите. 5 членно семейство от индивидуалисти сме.
Понякога се сещам как вземахме по 2 двулитрови бутилки кола за изпът и си ги изпивахме. Сега дори не се сещаме. Вземаме си вода от вкъщи. Пием филтрирана вода, машината ни е взета оттук.
За гризкане в колата си вземаме в кутии грозде, ябълки / круши / праскови… Ядки. Понякога домашни бисквити.
Когато имаме обяд навън, вземам в отделни кутии за всеки, така че всеки си има „чиния“. Спираме някъде на зелено и си правим пикник. Последно си взехме кюфтета, имаше салатка, хляб, даже и люти чушки за любителите.
Плюс брашното. Понастоящем си мелим от зърно, което купуваме. Имаме си каменна мелничка вкъщи. Решили сме скоро да си правим квасен хляб, но засега е с мая.
Тук искам да добавя нещо. Да, човек може да си каже – каква почивка е, ако ще готвиш. Но със същия успех можем да си кажем и – каква почивка е, ако ще си миеш зъбите или ще се къпеш, нали?
Тези дни се наложи да ядем навън – бяхме далеч, нямаше как и трябваше да хапнем нещо. Влязохме в една кръчма – за всеки беше абсолютен компромис, защото когато отвикнеш да ядеш изкуствена храна, ти прави впечатление. И не ти е вкусно.
На същия ден вечерята ни беше 2 огромни диви лаврака, които купихме от един местен рибен пазар. Опекохме си ги в AirBNB къщата и всички единодушно заключихме, че това е в пъти по-вкусно от храната в кръчмата.
Това ми е изключително приятно – от известно време насам вместо в найлонови торби, опаковам в кърпи. Вземам джинджифил? В кърпа. Хляб? В кърпа.
Организацията е следната – освен куфарите с дрехи и подобни, имаме 1 машина за хляб и една щайга с капак за храната, която искаме да си вземем от вкъщи. Това е.
Плюс една торба с храна, за да хрупаме нещо, докато пътуваме.
И накрая – за да направи човек такава промяна, се иска мотивация.
Отне ни десетина години, докато стигнем до тук. Първо се отказахме от купените колбаси. После малко по малко започнахме да правим повече неща вкъщи и по-малко да купуваме от магазина – майонези, сосове, кайма… Премахнахме газираното и купеното сладко. В последствие дойде и темата с буболечките в брашното, която се потуши изключително бързо. Пуснаха новината, смениха темата и всички забравиха. Ние не забравихме.
След като направихме предаването Голямото нулиране на храните и Ароматни отрови просто нямаше как да игнорирам това, което знам.
Не желая да бъда отглеждана от химическо-вкусовата промишленост като роб на плантация – достатъчно болна, за да бъда клиент на фарма индустрията, но достатъчно жива, за да продължа да тичам в колелото. Не желая да вземаме решения за здравето си от мързел и да бъдем подкупвани чрез него.
В живота има много по-интересни и важни неща от това да ядеш „шоколадови десерти“, пълни с канцерогенни, стерилизиращи и най-общо казано отровни съставки.
Ако ви хрумнат въпроси, коментирайте под статията. Ще отговоря.
На всички – лек път и интересни приключения!
Теди
