Текст: Радослав Драшков
Предисловие: Теди Димитрова
Сигурно някога сте имали идея, за която ви е "липсвал ресурс".
Преди няколко месеца, Радослав решава да обиколи Европа с колело, но няма нито колело, нито пари, нито екипировка. Има само цел.
И започва да се подготвя. Вижте по-надолу част от неговото приключение - пълно е с АХА моменти! Пожелавам на всеки да хване бика за рогата, както го е направил той, и да превърне невъзможните си мечти в цели.
Радослав Драшков между другото е млад коуч по личностно развитие - и за разлика от много колеги, живее това, което говори.
Три, две, едно... Старт! Разказът на Радослав започва:
.png)
Днес е последният ден от моята подготовка!
Утре рано сутринта започва моето пътуване. 65 дни по-рано летях в облаците. Мислех си, че ще отида на 2-3 физически бизнеса и ще събера парите, екипировката. И всичко ще стане бързо, лесно и вкусно.
Нямах реална идея колко е трудно да събираш пари за инициатива. Никога не бях го правил. Питах за спонсорство няколко физически бизнеси и те ми отказаха.
Стигнах до извода, че ми отказват, защото нямам презентация и ми е трудно да отговоря на въпроса защо искам да направя това пътуване. Започнах да си изяснявам защо искам да направя това пътуване? Какво ще се промени след него?
Структурирах всичко в един текст от 3 страници и започнах да го презентирам в общината, пред други бизнеси, пред приятели и др.
След презентациите събирах обратни връзки и постоянно подобрявах презентацията.
След като прецених, че е дошло времето. Споделих презентацията във Facebook.
Презентацията беше много добре приета и по този начин събрах 1/3 от средствата, необходими да тръгна на моето пътуване.
След поста хората бързо забравиха за мен и нещата станаха много интересни.
Започнах да споделям презентацията си на различни места.
.png)
Получих подкрепа, но не беше това, което ми се искаше.
Пишех имейли на бизнеси, отделно презентирах своята инициатива пред физически бизнеси, използвах контактите на мои приятели, за да стигна до собственици на бизнеси.
Нямаше никакъв ефект. Компаниите имат механизми, с които ти отказват автоматично. Един от тях е: "Вашето предложение бе предадено на отговорния отдел и при интерес от наша страна колегите ще се свържат с Вас."
Много компании ми изпратиха това съобщение. Дразнех се на нежеланието им да ми кажат нещата директно. Бях изпаднал в дупка! Знаех, че проблема е вътре в мен и заради това не се получават нещата. Затова се насочих навътре към себе си. Там открих страха, че няма да обиколя Европа с колело. Отпуснах страха и се почувствах по-добре.
Няколко дни по-късно намерих пред блока портмоне. Вътре видях лична карта и веднага го занесох в полицията. Там се оказа, че в портфейла има 3 лични карти, 3 дебитни карти, нигерийски пари в големи номинали, 50 лв и малко леи. Докато полицаите търсеха собственика, една ромка влезе в полицията и попита за портфейл. Полицаите я питаха няколко въпроса и ѝ върнаха портфейла. Тя ми целуна ръката и ме благослови! След тази случка нещата тръгнаха рязко нагоре. Буквално, защото върнах 50 лв, привлякох хиляди левове.
И така месец по-късно моето пътуване започва!
Позволи си да мечтаеш!
.png)
Рано сутринта тръгнах от Каракал към Крайова. По пътя се заговорих с една леля и тя препоръча да посетя парка в Крайова. И наистина, беше много красиво!
След като посетих парка, започнах да търся място, където да спя. Беше 5 часа следобед, бях минал около 60 км и мислех, че скоро ще намеря, но не беше така.
Питах безброй хора - едни ме насочиха към полицията, ама там нямаше никой, други - към старчески пансион, където ми искаха 40 евро, за да остана.
Почти бях приел мисълта, че ще спя на открито под някой мост, само че Бог имаше други планове за мен.
10 минути преди да залезе слънцето, попитах последния човек от едно село и той каза "Да!" Човекът се оказа, че говори свободно английски.
Влязох в тях и го попитах къде да си разпъна палатката. Той ми каза: "Няма да имаш нужда от нея. Ти ще спиш вътре."
Зарадвах се! Вечеряхме заедно, изкъпах се, а когато го попитах дали мога да си изпера дрехите на мивката, той ми каза: "Няма проблем, ще пуснем пералнята." И с моите дрехи пуснаха наполовина празна пералня.
На сутринта почти всичко беше изсъхнало. Закусихме и тъкмо щях да тръгвам отново на път, когато той ме попита: "Искаш ли кроасан?" И аз казах "Да."
Той започна да вади от шкафовете бисквити, сладки, фъстъци и други. Напълни една чанта и ми каза: "Да имаш за из път."
След това отиде до другата стая и ми даде 100 леи (40 лв). Каза ми: "Малко е, ама от сърце."
Чувствах, че ми е беден речникът, за да изразя благодарността си към него и семейството му.
Изминати километри: 99 км
Изминати километри от Русе: 258 км
.png)
Рано сутринта заваля дъжд, което ме събуди. Станах да преместя колелото, но след това не можах да заспя отново. Постепенно ми писна да лежа и просто реших да стана. Опаковах всичко, казах „чао“ на Дева и се отправих към Орадеа.
Пътят беше много хълмист и 38-те километра ги минах за цели три часа. Но след това теренът се оправи и бързо изминах още 60 км.
Към 17 часа започнах да търся място за нощувка. Нямаше къмпинги наблизо, нито манастири, където да остана. Затова ми оставаше да се надявам, че ще намеря някой, при когото да пренощувам.
Видях образа на хората, при които ще остана. Усещах, че те ме чакат някъде там... Само трябваше да ги намеря. Оставих се интуицията да ме води.
Питах на няколко места, но ми отказаха. Въпреки това, продължих да визуализирам образа на "моите хора". И не след дълго ги открих.
Бях в началото на село Мъгулича. На развален румънски попитах една жена дали мога да остана, а тя извика мъжа си. Той не беше сигурен какво точно искам, но започна да ме кани да вляза вътре.
Влязох и забелязах добре поддържаната им овощна градина. Опънах си палатката, а моят домакин дойде с бира в ръка. „Тимишуарана“ не бях опитвал досега, затова я приех с интерес.
Докато привършвах с палатката и колелото, моят домакин ме покани на тяхната маса. Заговорихме се. Майката попита за датата ми на раждане и се оказа, че разбира от нумерология. Тя ми разказа за моето предназначение в света.
След това им споделих, че съм вегетарианец и бащата беше в шок. Трудно му беше да приеме, че някой не яде месо. Разказах им колко километра съм изминал и те много се зарадваха на постиженията ми.
Вечеряхме – беше много вкусно. Окъпах се и тогава дойде един мъж във видимо нетрезво състояние. Той застана близо до лицето ми и започна да говори нещо на румънски. След като приключи, всички се смяха, само аз гледах тъпо. Така и не ми преведоха какво каза!
Казаха му, че не знам румънски, но въпреки това той продължи да ми говори на румънски. Беше ядосан, как може да съм в Румъния и да не знам езика. Тогава му обясних, че в моето пътуване ще мина през 17 държави, и ако трябва да уча езика във всяка, никога няма да обиколя Европа с колело.
Мъжът реши да ме тества, но не разбрах за какво и защо. Започна да ме гледа в очите, без да мига. И аз направих същото! Само че започнах да медитирам с отворени очи, както съм правил много пъти преди, а той беше само на воля. За това и той мигна пръв.
След този "тест за мъжество" той започна да се отнася с мен с много по-голямо уважение и дори се опита да говори на английски.
Дойде време за сън. Тъкмо се канех да тръгна към палатката, когато ме поканиха да спя вътре. Зарадвах се! Спането в палатка не е от най-удобните неща.
На сутринта ме очакваше обилна закуска и една чанта с храна за из път. Бях наистина щастлив, че отново намерих прекрасни хора.
Изминати километри днес: 78 км
Общо: 566 км
Не случайно в приказките най-малкият син винаги тръгва на пътешествие и с добро сърце и късмет, стига далеч, опознава себе си и се връща променен.
Ако тази история ви е стоплила сърцето, подкрепете Радослав, за да може да продължи напред.
